За книгата: година / Време. Струва ли си още да си спомняме за него? Оттук нататък събитията и хората преминават в безкрайна поредица. Аз съм като плевел, растящ отстрани на пътя и извън времето. Дори горещата кръв не може да стопи леда в мен. Студено. Мислех, че съм свикнал. До самата вечер, когато те срещнах. Кой си ти за мен? Само до теб оживявам истински. Но... имам право да гледам само отдалеч. Възхищавай се на усмивката си. И знай, че един ден ще дойде моментът, в който ще трябва да те пусна...